Пиер Гасенди
| Пиер Гасенди Pierre Gassendi | |
| френски философ, математик, астроном | |
 Пиер Гасенди, рисуван от Луи Едуар Риу | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 октомври 1655 г.
Париж, Франция |
| Погребан | Париж, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XVII век |
| Школа | Емпиризъм |
| Интереси | Логика, натурфилософия, етика |
| Идеи | атомизъм |
| Повлиян | Епикур |
| Пиер Гасенди в Общомедия | |
Пиер Гасенди (на френски: Pierre Gassendi) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик. През 1631 публикува пръв транзитите на планетата Меркурий, а по-късно открива петия спътник на Юпитер. В своето време той е един от най-изявените привърженици на атомизма, популярно свързван с Епикур. Заедно с физическите идеи приема и етическите идеи от древността. Един от луните кратери носи името на Гасенди.
Живот и творчество[1]
[редактиране | редактиране на кода]В 1612 г., двадесетгодишен, Гасенди добива докторска титла по теология и няколко години по-късно приема църковен сан. В началото на 20те години от XVII в. чете лекции по философия в университета в Екс, но бива принуден да се откаже от поста. На следващата година публикува критика на официалното аристотелианство, което е преподавал.[2] Заниманията му с астрономия го свързват с Персек, който става и негов покровител. Галилей им изпраща свои съчинения, а също и телескоп. Осъждането на хелиоцентризма прави Гасенди особено внимателен при публикуването на астрономически трудове, каквито той редовно пише. В 1644 г. участва, наред с Хобс и други, във формулирането на Възражения срещу Размишленията на Декарт и започва активно да разработва възгледите, свързвани с Епикур.[3] От 1645 Гасенди е преподавател по математика в Колеж Роаял и там излага своите възгледи за света и философията. При смъртта му магнум опусът, над който работи е незавършен, но неговите съмишленици вземат ръкописа за основа на първите два тома от Събраните му съчинения. Това издание[4] се публикува в общо 6 тома през 1658 г., а в началото на XVIII в. се препечатва във Венеция.
Философско учение
[редактиране | редактиране на кода]Гасенди критикува схоластиката, изопачената от нея философия на Аристотел и идеята на Декарт за вродените идеи.
В своето произведение „Система на философията“ Гасенди разделя учението си на три части:
- Логика – в която анализира проблема за истинността на познанието
- Физика – в която доказва обективността, несътворимостта и неущожимостта на пространството и времето. Гасенди приемайки атомистичната теория и твърди, че Бог е създател на атомите.
- Етика – в която се противопоставя на аскетичния църковен морал и подобно на Епикур твърди, че „всяко удоволствие е благо само по-себе си.“[5]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Exercitationes paradoxicae contra Aristoteleos (1624)
- Disquisitio metaphysica seu dubitationes et instantiae adversus Renati Cartesii metaphysicam et responsa (1644)
- Institutio astronomica: iuxta hypotheses tam veterum quam Copernici & Tychonis,(1647)
- Animadversiones in Librum X Diogenis Laërtii (1649)
- Tychonis Brahei, equitis Dani, Astronomorum Coryphaei, vitae Accessit Nicolai Copernici, Georgii Peurbachii, & Joannis Regiomontani, Astronomorum celebrium, Vita, Hagae Comitum , Vlacq (1655)
- Opera (6 vol.), éd. Henri Louis Habert de Montmor, 1658. (latin)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Antonia Lolordo (2007). Pierre Gassendi and the Birth of Early Modern Philosophy, Cambridge University Press
- ↑ Exercitationes paradoxicae contra Aristoteleos (1624)
- ↑ De vita et moribus Epicuri, 1647; Animadversiones in decimum librum Diogenis Laertii, 1649
- ↑ Œuvres complètes (6 vol.) 1658. éditées par son ami et légataire Henri Louis Habert de Montmor,
- ↑ Философски речник, Партиздат, София, 1977.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Saul Fisher, Pierre Gassendi, Stanford Encyclopedia of Philosophy
- ((en)) Pierre Gassendi, biography at the Harvard Archimedes project [1]
|
